София с будителски дух
И в новото хилядолетие София се развива с будителски дух, възрожденски оптимизъм, културно любопитство.
Образованието и културата са не просто душата на г-жа Йорданка Фандъкова, министър на образованието, зам.-кмет по образование и култура (2005-2009), кандидат на ГЕРБ за кмет на София. Те са ключов приоритет в нейната стратегическа визия и са разбрани иновативно и динамично като ресурс.
Три са стожерите на културната политика на столицата: стимулиране на съвременните будители; разнообразяване на културните продукти; укрепване на столичните културни институти.
Конкурси за журналистическа находка, поезия, композиция; отличени и финансирани 98 оригинални проекта (само за 2008 г.); ежегодни награди на СО за принос на културата на София – многобройни са и ще се развиват формите на стимулиране на най-креативните.
От бароковия концерт за ценители до масовия интерес към София филм фест – програма „Култура” на СО се стреми към максимално разнообразяване на столичния културен афиш.
Толкова амбициозна културна политика може да се реализира само с разгърната и развиваща се институционална среда – общински културни институти, Столична библиотека, общински театри, читалища.
Наситена културна среда и общество на знанието са възможни само на базата на реформирано образование, което формира вкус към непрестанно обогатяващото се знание, интелектуално любопитство, солидни компетенции, будителски дух.
По случай 1 ноември – деня на народните будители - г-жа Фандъкова лично поздравява учители, преподаватели, културни дейци и всички софиянци с будителски дух.
Днес при нас дойде Фандъкова. След Бойко, в Банкя се появи и новият имидж на ГЕРБ и на промяната към по-добро (дано!).
Слизам аз до центъра следобеда, за да понапазарувам за седмицата и гледам пред градската баня се събрала тълпа.
Знам, че бай Тошо отдавна не е жив, затова не вярвам хората да се тълпят, щото „нещо са пуснали”.
Реших, че някой музикант е събрал разхождащите се, особено ако самодеецът е запял и някоя сладка песен. Приближих се, опипвайки се за портфейла си, белким и моята душа се отвори за някоя хубава мелодия.
За мое съжаление (поне в първия момент) попаднах на нещо като митинг около един човек (от женски пол), намиращ се по средата, сред събралите се хора, нещо обясняващ и ръкомахащ.
Както и да описвам, жената си беше готина, въпреки че в навалицата трудно можеше да се оцени от към тоалет или бижута.
Хомо сапиенсът нали действа първосигнално, затова и аз реших да пробия тълпата и да видя какво бърбори мадамата, с наобиколилите я зевзеци.
Смислици приказваше жената, а не празни приказки от ала-бала, с които досега ни промиваха мозъците разни политичета (пък били те и от моя пол).
Заслушах се: „банята, банята” се чуваше отвред.
И се зачудих: не можеш да угодиш на народа – до оня ден се спъвахме по тъмните разбити сокаци на забравеното ни градче, а сега когато всичко това е минало - да потечяла банята.
Ами дайте да върнем комунягите, па да ни построят още бани с чакъла от продънените ни улици – поне материалът при тях ще е бол.
Хайде пак сериозно: добре, че я видях (мадамата де!), та поне разбрах, че скоро пак има избори.
В залисията покрай Бойко и правителството му, това май го изпуснах – даже се стреснах, че съм могъл да мръдна до провинцията точно, когато Кадийката ще се напъва да ми става кмет.
А иначе момчето може и да е добро, ама кой му е казал, че от комунист освен пролетарска революция можеш да чакаш и да управлява, пък били те (управляваните де) обикновени софиянци (е и банкялии), от простата част на Европа.
Ако Фандъкова ми гарантира ГенералНа промяна с бездомните кучета от града, ще взема и аз да пусна бюлетина за нея. Пък другото…., то е ясно!
И накрая, дано най-накрая да сме попаднали на Жена от Народа и за Народа!
Наистина, само образованието може да вдигне отново на крака нашия народ така като е станало това през възраждането. Успех!
В далечната 1922 година министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. С това си действие просветният министър само орегулира масовата практика в освободена от османско владичество България да се отдаде необходимата почит на възрожденците, създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
Осемдесет и седем години по-късно пак един просветен министър ни предлага да „превърнем заедно София в модерен европейски град, носещ в себе си духа на българската история и култура”. С програмата си Йорданка Фандъкова отново само обобщава мечтата на всеки софиянец да живее в красив град, който заслужава да бъде делови, културен и инвестиционен център в Югоизточна Европа.
Възможно ли е да стане това? Няма да е лесно, но когато я има върожденската искра в погледа на човек, когато я има волята да изпълняваш обещаното, когато я има визията за бъдещето, то идеите стават реалност. Фандъкова има всичко това и знам, че с възрожденски ентусиазъм ще работи за София.
Говорейки за просвета и култура, наистина няма по-добър кандидат от Фандъкова. Безапелационен водач в тази категория