София на всички: достъпна среда и диференцирани грижи
Да продължи да развива София като приветлив и удобен град, съобразен със специфичните потребности на различни групи граждани, е важен ангажимент на г-жа Фандъкова.
Осигуряването на достъпна среда и развитието на специализирани услуги за конкретни потребности са поставени в нейната програма на три нива:
• като интегрална част от нейната визия за София;
• като развитие на иновативни програми;
• като последователно прилагане на принципите на достъпност и социална чувствителност при разнообразие от дейности.
Да отворим още повече публичните пространства, да направим достъпни и улиците, и училищата е важна насока в стратегическата визия за София като европейска столица, целяща подобряването качеството на живота, включва отвореността и достъпността на публичните пространства в съответствие със специфични изисквания.
София е първият български град, в който се прилага общинската програма „Асистент за независим живот”, която стартира след включването на ГЕРБ в управлението на столицата. През настоящата година тя дава възможност на 720 лица с трайни увреждания да получат най-съвременната и обърнатата към потребностите им услуга, като в същото време осигурява работа на 900 души, ангажирани като социални асистенти.
Други цифри илюстрират същата обърната към хората и особено към младите политика:
в 55 училища има осигурена достъпна среда, а в 5 вече са изградени асансьори.
Политиката на деинституцинализация, намаляване броя на децата в специализирани институции и отглеждането им в семейства на приемни родители, е първостепенен личен ангажимент га г-жа Фандъкова.
Има място за всеки и местата да са съобразени с особеностите на всеки – е важно послание на кандидата за кмет на ГЕРБ.
Как да се разнообразяват и умножат добрите практики ще бъде темата на дебата на г-жа Фандъкова в Центъра за социална интеграция на инвалиди.
Не може да има достъпна среда без достъпна цена за съответните устройства. Не може да се изнудват хората със свободни професии, т.е. тези, които ИЗЦЯЛО и САМО ЗА СВОЯ СМЕТКА СЪЗДАВАТ РАБОТНОТО СИ МЯСТО,ПЛАЩАТ ДАНЪЦИ, да бъдат принуждавани да закупуват за своя сметка, т.е. за сметка на семейния си бюджет, устройствата, уж правещи работната им средата достъпна за хора с увреждания. ДЕСЕТКИТЕ ХИЛЯДИ, които упражняващите свободна професия ТРЯБВА ДА ЗАПЛАТЯТ, за да направят работното си място достъпно за хората с увреждания, отиват в джбовете на: дистрибуторите на съоръжения; както и на свързаните с тях хора, които са внесли и одобрили по този начин написаните наредби; на архитектите по общини и т.н.институции и други разрешаващи органи, които под предтекст, че спазват разпоредбите и защитават интересите на нуждаещите се от достъпна среда лица, ти връщат проекта, докато не се сетиш да им предложиш четирицифрена сума, за да си затворят очите, за да оттеглят неизпълнимите си препоръките по проекта ти.
Нормативната уредба изнудва физическите лица със свободни професии и ЕТ, въпреки че е ясно, че помещенията които те ползват са малки и лицата със специфицни нужди и без тези скъпоструващи средства може да бъдат придвижени и обслужени качествено.
Ненормално високи са цените на платформите и други лифтове,използвани в административните сгради, а функционалността им е ниска. НЕ МОЖЕ ПЛАТФОРМА или ЛИФТ да струва колкото АПАРТАМЕНТ.
Подстъпите в обществените сгради и обществени места - подлези, метростанции са нефункционални и негодни за използване, не отговарят на никое изискване на нормативната уредба, но въпреки не са затворени.
Защо не реагираме на двойния стандарт? Данъците, които е трябвало да бъдат използвани наистина в полза на нуждаещите се, са прахосани, като парите са поделени между изпълнители и посредници по осъществяване на сделката /т.е. откраднати/. Но контролните органи не виждат нарушение на нормативната уредба. Защо ли?
Дискриминация е и , че общественото здраве не е значимо. Оказа се, че амбулатория за медицинска помощ не е обект с обществена значимост като стадионите, спортни зали и площадки…, и затова лекарят НЯМА ПРАВО дори ДА КАНДИДАТСВА с проект за осигуряване на достъпна среда в помещението, в което работи, пред Агенцията за хората с увреждания, т.е.здравето на лицата с увреждания дори пред тази организация е без значение. Как така всички многобройни организации, борещи се за достъпна среда са преценили, че амбулаториите за медицинска помощ не са обществено значими и, че е много по-важно да се влезе безпрепятствено в МОЛовете, отколкото в лекарските кабинети? ДАЛИ Е ПРОПУСК? СЛУЧАЕН ЛИ Е ТОЗИ ПРОПУСК?
ЗАЩО АГЕНЦИЯТА ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ, която борави с бюджетни пари НЕ ПРИЕМА за разглеждане проекти на лекари за достъпност на амбулаториите им и поради втора причина - амбулаториите не били обществени организации. А нужно ли е да са? Изводът е: ДО подпомагане с БЮДЖЕТНИ СРЕДСТВА НЕ СЕ ДОПУСКАТ АМБУЛАТОРИИТЕ ЗА МЕД.ПОМОЩ, защото: 1. НЕ СА ОБЩЕСТВЕНО ЗНАЧИМИ;
2. НЕ СА ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ /т.е. не са общински или държавни фирми/.
Дискриминарат се както нуждаещите се от достъпна среда, така и данъкоплатците, като парите им се прахосват за осигуряване на псевдодостъп до обществени места, От бюджетите на обществените организации се прахосват пари за цветя, кафета, коктейли, многократно завишени цени на извършени и неизвършени ремонти и в същото време само те имат право да ползват субсидии, а физическите лица със свободни професии трярбва да изберат дали да бъдат безработни или да се заробят с кредити за осигуряване на съоръжения.
Институциите постоянно заплашват хората със свободна професия и ЕТ с безкрайни и неизпълними изисквания, които всеки един чиновник тълкува както му е изгодно. Държавният и общинският служител не желае да работи. Той е на работното си място само, за да получава рушвети и да урежда себе си и свои близки, докато обяснява на гражданите, че заплатата му е ниска и работата - много.Ама драпа да остане там, не напуска, за работа в частния сектор и през ум не му минава.
В България, след като има толкова институции и организации, които “пламенно” се грижат за хората с увреждания, има ли български производител на такива съоръжения?
Нека някой да ми изпрати адреси и координати на магазините на тези български производители.
Достъпната среда е измерител за равнището на развитие на общетвото. Ако успеем да изградим общодостъпна среда то ва означава че сме изградили високо кулутурно общество. То зависи от нас. Все ми се струва, че Фандъкова е по-добрия избор в това поле.
Темата “Достъпната среда за всички” ме вълнува отдавна и съм съпричастна на хората, имащи тези проблеми.Затова приветствам поемането на този ангажимент от г-жа Йорданка Фандъкова.
Считам обаче, че инициативата трябва да намери приложение в цялата страна. И в тази връзка си позволявам да насоча вниманието ви към един сайт-http://network-hv.com/ и към един апел, публикуван там.
НАЦИОНАЛНА АКЦИЯ
“ДОСТЪПНА СРЕДА ЗА ВСИЧКИ”
А П Е Л
Скъпи приятели,
Моля, подкрепете нашето желание за Достъпна среда за всички ! ( и за Хората с увреждания )
Поставете нашия знак за “Подкрепа на Достъпната среда за всички” във вашия сайт, вестник, предаване, и на други публични места. Може да го принтирате и залепите навсякъде, където не е забранено това.
Помогнете !
Нека всеки да разпрати този апел за подкрепа на Достъпната среда за всички, към сайтове - форуми и чатове, медии и приятели - навсякъде!
Какво представлява нашият знак?
Отличителният знак на хората с увреждания, поставен в пътен знак „Забранено ” и щампован с надпис „Недостъпно”.
Призоваваме да се включат всички в тази Акция, за да няма никога повече, поради недостъпност чакащи пред стълби Хора с увреждания !
БЛАГОДАРИМ ВИ ПРИЯТЕЛИ!
БЛАГОДАРИМ НА ВСИЧКИ, КОИТО НИ ОСИГУРЯВАТ ДОСТЪПНОСТ !
Знакът можете да копирате от следния сайт - http://network-hv.com/index.php?option=com_adsmanager&page=show_ad&adid=201&Itemid=150