Димитър Лазаров: Промените в конституцията не са пазарлък

Медия: вестник „Труд“

- Г-н Лазаров, временната комисия за промяна в конституцията трябва днес да гласува законопроекта за изменението й. За малко повече от месец от внасянето на текстовете политическата подкрепа започна да намалява вместо да расте. Преди ден лидерът на АБВ Георги Първанов обяви, че няма да подкрепят поправките - това значи минус 11 потенциални гласа. ГЕРБ, РБ и ПФ имате точно 125 депутати, а са нужни 160. Ще се спъне ли реформата?

- Не съм уведомен за официално изявление на АБВ. Прочетох в медиите изявление на

г-н Георги Първанов от Варна. Не зная доколко коректно са били предадени думите му, но там той говори, че АБВ ще внесат промени между първо и второ четене на законопроекта. Говори и за подкрепа от 180 гласа за конституцията, а това би значело не просто приемането на промените на първо гласуване, а и процедура по краткия ред. При подкрепа от 160 гласа на първо четене се влиза в хипотезата на дълга процедура - период от не по-малко от 2 и не повече от 5 месеца за следващото четене и възможност за редакция на текстовете. Ако АБВ наистина имат идеи за промени в предложените вече текстове, с каквото впечатление оставам, то би следвало да направят така, че да се стигне до второ четене на проекта.

- Към момента 160 гласа за проекта за ремонт на конституцията няма, дори АБВ да подкрепят, ако логиката ви е вярна. Какви компромиси са възможни, за да получите рамо от опозицията от БСП и ДПС?

- Не ми се иска въпросът за подкрепа на промените в конституцията да звучи като пазарлък, още по-малко политически пазарлък. Преди няколко месеца в парламента актуализираната стратегия за реформа в съдебната система бе приета с почти пълно мнозинство. „За“ този документ гласуваха и АБВ, и БСП, и ДПС. Всички парламентарни партии декларираха, че подкрепят продължаването на реформата в сектора. Предстоящото гласуване на промените в конституцията в пленарната зала е подходящ момент да се заяви политическа воля за промяна в действителност и на практика, вместо с декларации. И ако няма подкрепа - партиите ще трябва да обяснят защо я няма и да носят политическата си отговорност.

- И все пак по кои от спорните въпроси е възможна промяна, ако целта е поне част от реформата да се случи? Засега критики има основно от няколко страни - главния прокурор, една част от Висшия съдебен съвет, Върховния административен съд. Проф. Близнашки стигна дотам, че да обяви край на независимостта на съдебната власт, ако текстовете за ВСС бъдат приети.

- Спорните въпроси са, първо, дали за част от промените е необходимо Велико народно събрание (ВНС), или обикновен парламент може да раздели на две квоти Висшия съдебен съвет. Второ - дали тайното гласуване във ВСС трябва да остане в конституцията. Третият спор е за съкращаването на мандата на ВСС от 5 на 4 г.

От изслушванията на заинтересованите от реформата страни - висши представители на съдебната власт, правосъдния министър, ВСС, инспектората, адвокатите, специалисти по конституционно право и др., се разбра, че по останалите предложени текстове няма големи възражения - за правомощията на инспектората към ВСС, за сезирането на Конституционния съд (КС), макар да има разговор доколко съдии трябва да имат това право и дали промяната може да създаде проблем за работата на КС. Но между първо и второ четене, ако сега проектът прескочи границата от 160 гласа, ще може да се прецизира всеки текст, да се приеме или отхвърли част от проекта, да се измени друг.

- Главният прокурор Сотир Цацаров поиска НС да убеди всички, че промените не са повлияни от политическа конюнктура и за тях не трябва ВНС. Част от юристите се позовават и на решение №3 на КС от 2003 г. за промени в частта за съдебната власт. Как ще им отговорите?

- Първо, в конституционните решения задължителна сила има диспозитивът, а не мотивите. Второ, решенията на КС не бива да се абсолютизират - има развитие на доктрината, на обществото и отношенията в него в годините. Има и примери за други решения на КС - например с промяна в конституцията от обикновено НС следствието стана част от прокуратурата и КС се произнесе, че няма нужда от ВНС за целта. Това се отнася и за възможността министърът на правосъдието да предлага за назначаване и кариерно израстване магистрати - КС се произнесе, че няма намеса в съдебната власт от страна на изпълнителната и балансът между властите е спазен. Когато България стана част от ЕС, се предадоха функции от националния суверенитет на органи и институции на ЕС и това не беше обявено за противоконституционно. А и дори в цитираното решение №3 мнението на КС е, че когато не се нарушава балансът между властите, а се прецизира работата на дадена институция, взаимодействието й с останалите, не е нужно ВНС.

- Съкращаването на мандата на ВСС и предложеният нов начин на избора му с разделяне на две квоти - съдийска и прокурорско-следователска, също е спорно - едно от подозренията е, че целта е просто предсрочно прекратяване на мандата на действащия ВСС заради подозрения в зависимости. Така ли е? А и дори премиерът Бойко Борисов неотдавна заяви, че този състав на ВСС създава предимно скандали и проблеми и трябва да има промяна.

- Мнението на г-н Борисов за действащия ВСС съвпада с това на по-голямата част от обществото, но едва ли цената на смяната на състава на ВСС е конституционна промяна, за която се изисква мнозинство от минимум 160 гласа.

Различни са целта и ефектът на промяната. Съкратеният мандат на ВСС с 1 г. всъщност ще даде възможност повече магистрати да бъдат членове на ВСС. За 5 г. на всеки магистрат, избран във ВСС, кариерното развитие спира - той не може да расте в йерархията на съда, на прокуратурата и т.н. Чуха се мнения, че, видите ли, това би било намеса в съдебната власт и политизиране - това са несъстоятелни доводи. Членовете на ВСС нямат право на втори мандат, тогава защо за 4 или 5 г. член на ВСС да се съобразява с политически силните към момента, щом няма шанс за преизбиране? Критики имаше и за разделянето на две на съвета. В 18 европейски страни има ВСС и в тях той е разделен на квоти. Изключение прави единствено Италия, но там представителите на съдиите имат превес.

- Възможен ли е вариант в името на приемане на проекта и събиране на 160 гласа да се запише, че действащият ВСС ще изкара целия си 5-годишен мандат, а след това ще се избира нов, по нови правила?

- Възможен е такъв вариант, в проекта сега няма преходни и заключителни разпоредби, но това подлежи на дискусия.

- А как си обяснявате защитата на тайното гласуване във ВСС, за което предлагате да бъде премахнато?

- Тайното гласуване във ВСС не е съществувало винаги, а бе записано с предишните промени в конституцията, когато органът стана постояннодействащ. С тайното гласуване на практика магистратите са лишени от правото си на защита, когато кандидатстват за назначение, кариерно развитие, когато биват наказвани. А решенията на ВСС все пак подлежат на съдебен контрол. При таен вот няма мотиви за едно или друго решение и не виждам логика. Правото на защита и на информираност на обществото са конституционно закрепени принципи - чл. 41 и чл. 56 от конституцията. Колизията с тайното гласуване във ВСС трябва да се реши в полза на обществото. Преди да са членове на ВСС, тези хора са магистрати, а за да бъдат избрани, трябва да притежават високи морални качества. Магистратите също вземат решенията си според своята съвест и закона, но съдебните им актове и решения се обявяват публично и под тях седи подпис. Не виждам причина това да не важи и за членовете на ВСС.

- Ако промените в конституцията са първа стъпка към обезпечаване на актуализираната стратегия за реформа в съдебната власт, то неприемането им заради липса на поне 160 гласа ще означава ли провал на старта на реформата?

- Не бих я нарекъл първа стъпка, текат обсъждания и на промени в процесуалните закони - НК, НПК, ГПК, АПК, Закона за съдебната власт. Тези проекти се подготвят, а те трябва да вървят паралелно. Особено ако се върви към вариант за дълга процедура за приемане на промените в конституцията, която предполага 5 месеца работа. Ако няма подкрепа - партиите ще трябва да обяснят защо.

< Назад