Джема Грозданова: Готови сме с всички теми и приоритети за българското председателство

Съвместното заседание на правителствата на България и Македония в Струмица е израз на развитието на отношенията. Предстои до края на година да бъде ратифициран и договора за добросъседство. Tой вече е внесен от МС в Народното събрание. Това заяви народният представител от ГЕРБ и председател на парламентарната комисия по външна политика Джема Грозданова по време на разговора си с Клара Маринова в ефира на Радио К2. Депутатът от ГЕРБ коментира, че възможностите за развитие са много. „Тук много важно място заема Коридор №8, който е продължение на Берлинския процес и за него са дадени около 70 милиона евро от ЕБВР. Те са дадени на Македония, но България ще има полза от този проект, защото ще има връзка между София, Скопие и Дуръс“, обясни Грозданова.

„Освен това важно събитие значение имат и контактите между обикновените граждани на България и Македония. Как ги намирате Вие тези отношения и може ли сегашният много позитивен взрив в тези отношения да бъде променен при едно друго правителство и в един друг период, когато може би Македония ще бъде член на ЕС?”, попита водещата Клара Маринова. Джема Грозданова отговори, че според нея контактите между хората и близките и дори роднински отношения с нашите приятели от Македония са в основата на бъдещите отношения. Но те не винаги имат пряка връзка с политическите ни отношения. Възможно е да има промяна в тях, ако има промяна във властта в Македония. Засега обаче тя се стабилизира, защото партията на Зоран Заев е спечелила голям успех на местните избори. Така че нещата в политически аспект вървят добре и виждаме проевропейска политика. Народният представител изрази надежда, че скоро ще бъде решен и проблемът със спора за името, за да може Македония да направи първата си стъпка към НАТО.

 

„С македонската социалдемократическа партия на Заев сте в прекрасни отношения, а сте от различни политически семейства, на какво се дължи това?”, попита водещата Клара Маринова. Джема Грозданова отговори, че трудно може да се прави такъв паралел, а добрите отношения вероятно се дължат на личните отношения между двамата премиери.

 

„Много се говори напоследък, че България ще бъде лобист за евроинтеграцията на Западните Балкани, може ли да прогнозирате кога и как ще се случи това, защото знаем, че общо взето ЕС е на мнение да не приема нови членове?”, попита водещата Илиана Беновска. Джема Грозданова отговори, че ЕС има такава позиция още от началото на мандата на сегашната ЕК, който завършва през 2019 г. Това обаче не е знак за това как точно са се развивали нещата в Западните Балкани и по-точно техния напредък. Това ще бъде изяснено през февруари чрез така наречената Стратегия за Западните Балкани на ЕК. След това през април ще бъде описан напредъкът за последната една година. „Така че ние очакваме да разберем оттам позицията на Европа по въпроса. Нашият пробив до момента беше, че ние поставихме темата на дневен ред и се надявам, че тя ще остане на дневен ред поне до края на румънското председателство. И ние би трябвало да участваме в повече събития след приключване на българското председателство, не само по време на него!”, категорична бе Джема Грозданова.

Във връзка с предстоящото европредседателство Джема Грозданова заяви категорично, че сме готови с всички теми и приоритети. Единствените й притеснения са свързани с това, че председателството е първо за нас и могат да се случат неочаквани неща от организационна гледна точка по време на посещенията. Важно е да намерим достатъчно опитни хора в организация, преводи и всичко останало, необходимо за това да протече една среща добре без негативен отзвук в България и чужбина. „Програмата на триото Естония, България, Австрия е приета още в края на юни. Програмите на отделните държави се разработват на базата на тази програма и Брюксел много помага за всякакви въпроси, които възникват по време на обсъжданията. Парламентарното измерение ще направи три от най-големите срещи в София, но има пълна готовност за това. Така че ще има достатъчно хора, които ще дойдат и ще видят в каква посока България иска да води европейската политика”, категорична бе Джема Грозданова.

 

Водещата помоли своя събеседник да коментира възникналия проблем с превода по време на речта на председателя на ЕП Антонио Таяни. Тя обясни, че това е било отговорност на ГД „Устни преводи” към ЕК. Те правят възможност за коопериране със съответните структури на държавите членки, като не дават да се месим в тяхната работа след сключването на такова споразумение. „Така че те бяха тук, не допуснаха нашите техници да работят по микрофони, кабели и т.н. и всъщност се получи нещо такова, което нерядко се случва по време на такива големи срещи когато езиците са повече от два!”, обясни Джема Грозданова.

 

Джема Грозданова обясни, че посещението на Таяни и на председателския съвет на ЕП е рутинно преди всяко ротационно председателство. Те идват и се запознават с хората, с които ще работят в следващия 6 месечен период. Когато откриваме председателството на 11-ти и 12-ти януари ще дойде т. нар. Колеж на комисарите, който включва всички еврокомисари. „Има ли нещо вярно в твърденията на български медии, че посещението на Таяни образно казано е „взело главата” на председателя на парламента Главчев, защото Таяни бил казал, че не би говорил пред полупразна зала?”, попита водещата Клара Маринова. Народният представител отговори, че е участвала в целия процес на решения дали Антонио Таяни да говори в пленарна зала или не, защото това не е традиция. „Ние решихме, че няма да бъде лошо дори и от рекламна гледна точка, заради медийния интерес в България и чужбина г-н Таяни да говори в пленарна зала. Затова взехме това решение. И той се съгласи и беше много доволен, че би могъл и той да се изяви. Но не смятам, че Таяни не би говорил пред залата, независимо колко е пълна тя. Защото те имат този опит. В ЕП много често залите са празни, не винаги атестат за качеството на работа е дали е пълна или празна пленарната зала. Така че не смятам, че има пряка връзка между двете неща!”, подчерта народният представител от ГЕРБ.

 

< Назад