Кандидатът за районен кмет в Пловдив Костадин Димитров: Не с приказки, а с работа и диалог оставихме видима следа в район “Тракия”

Медия: вестник „24 часа“

Доколко е уместно за всяко нещо да се допитвате до жителите на пловдивския район “Тракия”? Това не изяжда ли значителна част от времето на един районен кмет, г-н Димитров?

През всичките тези 8 години не съм спрял да водя диалог с тракийци. И да ги питам как точно искат да направим пространството им пред блока, в който живеят. В началото тези срещи и разговори бяха доста трудни. Но не се отчаях. Този постоянен диалог с гражданите ме мотивира.

Да, не е лесно да преговаряш с 30-50 души едновременно. Всеки от тях има своите предпочитания. Но намираме пресечната точка и стигаме до общо решение. И занапред този диалог с хората няма да секне. Защото, когато се види резултатът, това много ме радва. Самите граждани непрекъснато съдействат и казват как искат да изглежда градинката им, тротоарът, детската площадка, паркингът. Ще продължа да ги питам за всяко нещо.

Това не Ви ли изтощава?

Няма да крия, че е имало доста негативно настроени. Заплашвали са ме. Вадили са плакати. Но когато приключим работата, самите те се уверяват, че опасенията им са били напразни. И накрая ми изказват благодарности. Визирам цели микрорайони, не отделен блок. Да, трудно е да убедим някои наши съграждани, че там, където искат, не може да има паркинг, защото е предвидена детска площадка. Или пък не може да се направи пешеходна пътека, защото близката е на няколко метра. Но успяваме да се разберем.

Вие сте единственият районен кмет, който прави тротоари не с плочки, а с бетон. Хората съгласни ли са?

Да. Защото първо, е по-здрав, и второ, двойно по-евтин. Квадратният метър настилка с плочки излиза средно 30-40 лева. А същата площ с бетон е 15-20 лв. Да не говорим, че става по-бързо. Навсякъде в развитите страни виждаме такава практика. Дори в САЩ ги правят с чист бетон. Единствено трябва да се предвиди прокарване на комуникация отдолу.

Бетонните тротоари имат безспорни предимства - по-гладки са и много, много по-здрави. Преди 8 г., когато застанах начело на кметството в “Тракия”, си казах, че искам да оставя видима следа от моето управление, а не само приказки. Смея да твърдя, че реновирахме цели микрорайони.

За Вас казват, че сте работохолик. На моменти не Ви ли идва да махнете с ръка, когато виждате, че вандали трошат барбекютата в парк “Лаута” и трошат нови пейки?

Има моменти, когато човек е готов да хвърли кърпата. Много пъти съм се прибирал вкъщи след някое подобно изстъпление и ми е идвало да кажа: “Аз съм дотук”. Но извършителите на тези прояви са единици. Тогава си давам сметка, че трябва да продължа и да покажа, че тези вандалски прояви са признак на лошо възпитание. И в отговор се залавям да правя двойно повече добри неща. Има един ефект на счупения прозорец. Успяхме да създадем на мястото на изпотрошените стъкла още по-хубави прозорци. И да дадем на хората възможност да видят, че “Тракия” заслужава своето добро развитие.

Например?

След като изпотрошиха барбекютата в “Лаута”, само след няколко дни ги поправихме и удвоихме. Хората се събират в топлите дни в парка. Там празнуват рождените дни на децата си. И бързат рано сутрин да ги заемат, за да пише Happy birthday на всяко барбекю и да посрещат гостите си. Всяко нещо, което сме направили, се ползва от много хора. Визирам и новия парк “2019”, който прелива от посетители. Вечер в него буквално гъмжи от млади семейства с деца, което страшно ме радва.

Не са ли достатъчно парковете в “Тракия”, че със Здравко Димитров искате да правите още един, който да носи името “Хан Крум”?

Парковете за един многохиляден район като “Тракия” никога не са много. Това са местата за отдих, за развлечения, за социални контакти. Гледаме да бъдат на ниво. В парка на репресираните например освен детска площадка сложихме ново осветление, камери, пейки, велополигон, малко футболно игрище, площадка за домашни любимци, WC, чешмичка, поливна система.

Същото направихме и в парк “Ротари”, както и в “Майка и дете”, където обаче има още доста работа по велоалеите. “Лаута” стана притегателно място не само за тракийци, но и за повечето пловдивчани. Последно в него открихме най-голямата детска площадка в града. За една от атракциите - въжен тролей, постоянно има опашка.

Човек като ви слуша, излиза, че в “Тракия” всички проблеми са решени и няма места, където хората газят кал и се чудят къде да паркират?

Напротив, останаха много междублокови пространства, които се нуждаят от интервенция. И тя ще се случи. Хората виждат как изглеждат облагородените места. И казват: “Искаме и ние. Кога ще дойдете да ги направите?”. Отговарям им, че правим всичко стъпка по стъпка. Така успяхме да благоустроим микрорайон А-12 с паркоместа, А-5 изглежда много добре, А-8 и А-7 също. Това са зони с по около 10 жилищни блока. Във всеки микрорайон живеят средно около 7-8 хиляди души. Помня колко тежки преговори водих с жители на блок 71, преди да направим ремонтите отпред.

Сега ме посрещат с чисто ново барбекю, с почерпка и “Здравей, кмете! С теб сме!” Това са моментите, за които работим.

Веднъж казахте: “В “Тракия” проблем с дупките нямаме”. Това възможно ли е?

Знаете ли защо имаме най-малко проблеми с дупките в сравнение с други места в Пловдив? Намерил съм 4 начина за запълването им по всяко време - пролет, лято, есен, зима. Единият метод е с тръба, която се насочва към дупката и засипва с асфалт. Технологията е стара, ползвали са я и други кметове, но с нея бързо се изкърпва. За един ден обхваща половината район. В студените зимни месеци намерихме полимер, който може да се поставя и при минус 5 градуса и има две години гаранция. Така не чакаме да се затопли времето и тогава да пълним, а действаме на момента.

Третият начин е стандартното изкърпване, а четвъртият - с топла смес, където веднага върху дупката се поставя асфалтът. Така реагираме светкавично. Наизуст знам къде се е появила дупка и веднага я запълваме. Но тези 4 метода няма да са ефективни, ако няма бърза реакция от наша страна.

Как се справяте с най-големия проблем в Пловдив - паркирането?

Вече и при нас този проблем е факт. През 2011 г., като станах кмет, имахме намерение в зона А-13 да изградим колкото се може повече места за спиране. Направихме над 500. Но всъщност усвоихме зелени площи, за да осигурим места за автомобилите. Затова решението вече е друго - изграждане на многоетажни паркинги. Такъв е определен срещу блок 15. Вече имаме готов проект и очакваме финансиране от Фонда на фондовете. Той ще е с 300 места първоначално, но има възможност за надграждане до 7 етажа.

Колко още дървета смятате да засадите?

Досега сме посадили няколко хиляди. По този начин разширихме парк “Лаута”. Имаше над 80 лични стопанства, където жители си бяха заградили общински терени и там отглеждаха зеленчуци. С всеки от тях съм водил разговори в продължение на 2 г. и успяхме да ги премахнем. Сега тези семейства, чиито стопанства вече ги няма, ме здрависват и ми казват колко хубаво е станало. В резултат паркът е разширен с 80 декара и сме засадили над 2300 дървета.

Всеки месец връчвате приз “Зелен кът”. Тази инициатива успя ли да накара повече хора да превърнат градинките пред входовете си в оазиси?

Тракийци са много задружни. И заедно превръщат местата пред блоковете си в уникални градини. От наша страна ги стимулираме с награди, с които да поддържат тези пространства.

Като спортист кажете колко фитнеса на открито има в “Тракия”?

15, и те са от най-добрите в целия град. Самите момчета, които спортуват безплатно, се грижат за уредите. Има три площадки за футбол с изкуствена трева и една за баскетбол. На над 15 места между блоковете сме поставили врати и мрежи децата да ритат топка. Сигурен съм, че от “Тракия” ще излезе следващата футболна звезда на България.

Ако трети път ви изберат, какво ще направите в следващите 4 г.?

Изградихме детска ясла “Приказка”. Над 30 г. в “Тракия” не бе построено подобно заведение. Имаме намерение да я разширим с още 4 групи, както и да увеличим базите на детските градини “Кремена” и “Таня Савичева”. В района има 4 училища. В “Тракия” е предвидена новата сграда на Математическата гимназия. Мястото е отредено и ще се боря тя да бъде построена в новия мандат. Предстои да заработи научният биологичен център, както и спортната база на “Локомотив”. Ще продължим да облагородяваме между блоковете.

Костадин Димитров е на 44 г. Завършил е математика и информатика в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Работил е в частния бизнес. През 2011 г. става кмет на пловдивския район “Тракия”, а четири години по-късно печели мажоритарните избори. Един от учредителите на ГЕРБ и председател на организацията в “Тракия”. Вицепрезидент е на Българската федерация по таекуондо с множество награди, подготвил е републикански и международни шампиони. Сега е кандидат за районен кмет на “Тракия” от ГЕРБ за трети мандат. Семеен, с две деца.

< Назад