Tweet

Красимир Ципов: Решението от тук нататък е колкото се може по-бърза оставка на правителството

Водещ: Едногодишното управление на кабинета „Орешарски“, оказва се, струва на българските граждани 10 милиарда лева нови задължения. Как са се формирали те и какво се крие зад тази огромна сума, г-н Ципов?

Красимир Ципов: Всички сме свидетели, колко често това правителство вземаше кредити. Последният, на който станахме свидетели, е на обща стойност 1,5 милиарда евро, което е около 3 милиарда лева. Преди това на няколко пъти също се вземаха други кредити. Така че, за съжаление, сумата набъбва до такива огромни размери – 10 милиарда. А още по-лошото е, че не е ясно за какво точно са отишли тези средства, защото в крайна сметка, след като се теглят такива заеми, е хубаво всеки един български гражданин, цялото българско общество да разбере къде отиват тези пари. Този последен заем, за който говорехме, от милиард и половина евро, от една стана, трябваше да покрие предстоящи задължения, поети през годините назад; от друга страна, трябваше да попълни дефицитите в държавния бюджет, които се формираха от това, че не се попълва приходната част на хазната. Това е вече видно за всички: приходните агенции – НАП и Агенция „Митници“, не се справят много добре. Ако това не беше така, нямаше да се стигне и до това предложение за актуализация на държавния бюджет.

Водещ: Господин Ципов, обикновено когато наближи преждевременен край на правителство, особено на правителство от такъв тип – коалиционно, се раздават бонуси. Сиреч благодарност във форма на пари. Вие уловили ли сте такъв тип бонуси да са раздавани в различните министерства, къде, колко, за какво и т.н.?

Красимир Ципов: Няколко колеги от парламентарната група на ГЕРБ зададоха въпроси към министър-председателя, към вицепремиерите и към всички министри именно по отношение на това, какви възнаграждения са получили служителите в подопечните им министерства и ведомства, включително какви допълнителни възнаграждения, т.нар. бонуси или ДМС-та, са били получени, от една страна; какви такива възнаграждения, включително и допълнителни възнаграждения, ДМС (допълнително материално стимулиране) и бонуси са получили членовете на политическите кабинети? И питахме нещо друго – какви договори – граждански и за външни услуги, са били сключвани във всички органи на изпълнителната власт, включително държавни агенции и изпълнителни агенции? Много интересни писмени отговори получихме от различните министри, включително и от министър-председателя и от вицепремиерите. Една част от тях даваха в детайли какви са сумите; другата част - изпращат една обща справка, една сума примерно, която включва както изплатените трудови възнаграждения на служителите в съответното министерство или ведомство, така и допълнителните възнаграждения, които са изплатени на тези служители или пък представители в политическите кабинети. Това, което успяхме да направим като някакви изчисления, е, че в 11 министерства са взети ДМС-та от порядъка на 13,5 милиона за една година. Това са допълнително материално стимулиране както на политическите кабинети - това са заместник-министри, началник на кабинет, директор на пресцентър на министерство, така и редови служители, ако мога така да се изразя, които са получили тази сума.

Водещ: За какво са били материално стимулирани?

Красимир Ципов: Лошото е, че основанието за получаване на тези ДМС-та е: постигнати добри резултати, ефективни резултати и т.н. А всички виждаме какъв е ефективният резултат след една година управление на правителството на БСП и ДПС, подкрепено от „Атака“ – именно това, с което започнахме – 10 милиарда задължения. Ако това са постигнатите добри резултати, ефективни резултати, как да се изразя, просто това е доста скандално.

Водещ: Господин Ципов, не ви ли се струва странно, че в министерствата, където експертите трябва да са назначени на работа след конкурс и взискателен професионален подбор, се заплащат някакви огромни суми за външни договори, за външна експертиза?

Красимир Ципов: Не само е странно. Напротив, бих се изразил, че е доста скандално. И ще ви дам следния пример. В отговора на министър-председателя ми направиха впечатление две неща. Първото нещо е, че не се води абсолютно никаква статистика по отношение на възнагражденията на държавните агенции, които са подчинени на Министерския съвет. Това е, буквално цитирам отговора на министър-председателя. Като че ли няма абсолютно никаква възможност да се отправи едно писмено запитване до председателите на съответните държавни агенции, които са подопечни на Министерския съвет и да се дадат тези резултати. Трябва ли някой или нещо да бъде прикривано, на първо място? На второ място, стана дума за гражданските договори и договорите за външни услуги. Ще си позволя да дам един единствен пример. Има сключени договори с кабинета на министър-председателя, с който са предоставени консултантски услуги за негови медийни изяви и участие в прояви на територията на страната и чужбина. Което е изключително странно, при положение, че има дирекция „Пресцентър“ на Министерския съвет, има и дирекция, която се занимава с протокола. Няма абсолютно никакъв смисъл да се плаща на външни консултанти такива суми, те са от порядъка, ако не се лъжа, на общо над 8500 лева, ако не ме лъже паметта. Ако бъркам, извинете ме, че греша. За което в крайна сметка дори никой не си е и помислил, че биха могли да се ползват услугите на експертите, които работят в Министерски съвет. Това е грозната картинка. Има страшно много други такива примери, които може би ще изчерпат един час от вашето ефирно време, но не мисля, че разполагаме с толкова много време.

Водещ: Със сигурност не разполагаме. Любопитно е, кои са пък били тези високоплатени консултанти? Хайде, разбрахме какво са консултирали. Но кои са?

Красимир Ципов: Няма как да разберем кои са били тези консултанти, включително и ние, народните представители. Защото получихме и друг интересен отговор от страна на вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова, която отново буквално ще я цитирам. Тя казва, че 17-дневен срок е изключително кратък срок, в който тя може да представи подробно сключените граждански договори, договорите за външни услуги и ни препоръчва на нас – народните представители като граждани да се обърнем към нейния кабинет като вицепремиер и Министерство на правосъдието и да получим тази информация по реда на закона за достъп до обществената информация. Това показва тоталното неуважение от страна на госпожа Златанова към парламентарния контрол, заложен в конституцията и към народните представители, задали въпроса. Общо взето, това не е някакъв единичен случай. Казах ви, какъв е проблемът. Повечето от другите нейни колеги министри, всъщност, са посочили общи окрупнени суми, въз основа на които човек не може да направи никакви необходими изводи и правилни, по-точно, изводи.

Водещ: Господин Ципов, на фона на това, което ни казвате, а то, съзнаваме, е само върхът на айсберга, ми изглежда риторичен въпросът за острите критики, липсата на напредък по борбата с корупцията, организираната престъпност и нулевата съдебна реформа отправени към българската държава от заседанието на работната група по Механизма за сътрудничество и оценка. Как оценявате тези, за пореден път дошли от Брюксел, критики?

Красимир Ципов: По никакъв начин не са изненадващи за нас тези критики. За съжаление, за всички български граждани е видно какво се случи. Както в сферата на правосъдието, така и в Министерство на вътрешните работи бяха отчитани много добре изглеждащи резултати за намаляване на престъпността, едни акции по битовата престъпност, грандиозни проекти за съдебни реформи, но всъщност за тази една година почти нищо не се случи с изключени на сферата на сигурността, разбира се, където се случиха страшно много неща, но за съжаление те едва ли биха могли да имат някакъв положителен и позитивен отзвук. Точно обратното. Така че, хубавото в случая е, че става дума за устни заключения, които по всяка вероятност няма да придобият такова разпространение, че да ги разберат колкото се може повече български граждани.

Водещ: А трябва. Трябва, господин Ципов.

Красимир Ципов: Точно така, права сте. Какво е отношението на Брюксел към това правителство, към това управляващо мнозинство и по какъв начин то е задавало тона за диалога с Европейската комисия и въобще дали е имало такъв диалог. Това е един много основателен въпрос, на който по всяка вероятност отговорът е ясен.

Водещ: Решението от тук нататък?

Красимир Ципов: Решението от тук нататък е колкото се може по-бърза оставка. Най-накрая се надяваме през тази седмица министър-председателя да изпълни многото обещания, които даваше през последните няколко седмици, че ще си подаде оставката и общо взето няма да е никак лесно на служебното правителство и още повече на редовното правителство и парламент, които трябва да работят много здраво и много сериозно, за да се преодолеят всичките тези негативни последици, които се формираха от това управление.

Водещ: Как ще се работи в условията на 10-милиардна дупка?

Красимир Ципов: Много трудно ще се работи. За съжаление, трябва да се предприемат много непопулярни мерки. Такива каквито българските граждани, за съжаление, не очакват. Те очакват най-накрая България да върви в правилната посока и те да живеят по-добре, но ние от ГЕРБ не искаме, образно казвано, да сваляме звезди на всички български граждани. Ако ни изберат на предстоящите предсрочни парламентарни избори, обещаваме много работа и ще опитаме да направим възможно най-много реформи, за да върви България напред и да има необходимото уважение сред своите партньори както в Европа, така и в света.

Водещ: Реформи – най-наложителните?

Красимир Ципов: Много са. В сферата на сигурността, например, през следващата седмица ще представим, каква е нашата визия. Има много за вършене в системата на правосъдието. Там една година госпожа Златанова заявяваше своето желание за приемане на промени в Закона за съдебната власт, за приемане електронно правосъдие и така нататък, но всъщност в крайна сметка не видяхме почти нищо внесено като законопроект, за да върви съдебната реформа напред и всъщност този резултат от заседанието на групата по Механизма за сътрудничество и оценка в Брюксел е достатъчно показателен сам по себе си. Мисля си, че са изключително важни именно реформите в сферата на сигурността и правосъдието. Разбира се, не по-малко важни са и реформите в системата на образованието. Виждате какво се случва в здравеопазването. Почти няма сфера, където може да се каже, че нещата са вървели добре и следващото управление, следващото правителство, следващото управляващо мнозинство в Народното събрание ще може да стъпи на една добра основа и да продължи започнатите реформи.

< Назад

Tweet