Tweet

Милена Дамянова: Образователната среда трябва да се адаптира към потребностите на всяко едно дете

Медия: Радио „Фокус"

Милена Дамянова, председател на Комисията по образование в парламента, в интервю за предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус"

Водещ: По новия Закон за училищното и предучилищно образование се предвижда закриване на помощните училища и създаването на центрове за личностно развитие. Това стана повод за недоволство на учители и родители на деца със специални образователни потребности. За да изясним въпроса, сме поканили председателя на комисията по образованието в парламента и вносител на законопроекта Милена Дамянова. Госпожо Дамянова, какъв е мотивът за предложената идея за закриване на помощните училища? 
Милена Дамянова: Нека да направя една корекция, за да не се създава погрешно впечатление. Помощните училища не се закриват. Това го подчертавам много сериозно, защото именно тази думичка предизвиква сериозно напрежение и сред родители на деца с увреждания, и сред учителите. Става дума за трансформиране на помощните училища в модерни центрове за подкрепа на личностно развитие, образователни центрове, където децата ще получават подкрепа с материална база, със съответните специалисти, които и в момента работят там. Така че нека да не спекулираме, защото наистина това създава напрежение, което не е необходимо никому. 
Водещ: Само още едно уточнение да направим. Всички ли сега съществуващи помощни училища ще бъдат трансформирани? 
Милена Дамянова: Да, предвижда се помощните училища да бъдат трансформирани в такива центрове. Вчера дори имахме среща с представители на директорите на помощните училища, изяснихме въпроса и се обединихме около идеята, тъй като в момента имаме държавни и общински помощни училища. Обединихме се около идеята тези помощни училища, които в момента са държавни, да бъдат преобразувани в държавни центрове, образователни центрове за подкрепа, а общинските, разбира се – в общински центрове. Пак подчертавам, че се запазва и материалната база. Наистина за съжаление има немного, но има такива помощни училища, които вече отдавна работят като такива центрове с добра материална база, с оборудвани кабинети, с прекрасни специалисти в тях и наистина грижата за децата вече е на доста по-различно и модерно ниво. Така че това е моделът, който ние развиваме. Знае се, че преди две години по проект „Включващо обучение“ към Министерството на образованието и науката към Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ беше разработен пилотен модел на такъв център. Четвърто помощно училище в София беше такъв пилотен модел. Когато човек отиде и види базата и специалистите, които са назначени, наистина ще разбере философията, която сме заложили. Така че наистина искам да успокоя всички за това, че и специалистите ще продължат да работят с тези деца по индивидуалните програми, и децата ще бъдат там, защото в никакъв случай не става дума за включване на тези деца в масовото училище. Разбира се, че има и такива от тях, които могат да бъдат приобщени, но сме предвидили тези деца, които са с много тежки увреждания, да продължат да получават своето образование и своята подкрепа в центрове за подкрепа, каквато е тенденцията и практиката в повечето европейски страни. Да, има и критици на тази наша идея, защото дори ни обвиняват в дискриминация. Ние считаме, че приобщаването е процес и той трябва да се случва постепенно и бавно и освен това ключовата задача, която стои пред нас, е образователната система в никакъв случай да не създава предпоставки за сегрегация, за социална изолация и затова ние пристъпваме и към тази стъпка. Целта е масовото училище да се отвори по някакъв начин към различните деца, както, разбира се, и специалните училища, и тези центрове да могат да си сътрудничат с масовото училище, да могат децата да бъдат заедно на различни празници, на различни мероприятия, за да свикваме всички с различието. Защото знаете, че в последните десетилетия нацията ни доста се раздели по различни критерии. Включително това се наблюдава и в образователната система. Виждаме го всички – делят се училищата на малки и на големи, на елитни и на специални. А децата са едни, всяко едно дете има своето различие, всяко едно дете има своя талант и образователната система трябва да направи всичко възможно всяко едно дете да развие максимално своя потенциал и да има добра личностна и професионална реализация. Разбира се, и независим живот. 
Водещ: Каква всъщност е най-съществената разлика между новите центрове за подкрепа и сега съществуващите помощни училища? 
Милена Дамянова: Промяната е във философията, като аз ще кажа, че ние сме заложили петгодишен преходен период за тази промяна. Предстои тази трансформация да става въз основа на анализ, който се изготвя от регионалния екип за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците. Анализът задължително включва оценка на образователните потребности на всеки ученик и предложение съответно за неговото включване в образователната система. Дали това ще бъде в център, дали съответно в масово училище, това наистина ще зависи от потребностите на всяко едно дете. Разликата е в това, че сме предвидили да има повече специалисти и че подобряваме и стесняваме връзката между масовото училище и съответно центровете, в които съответно ще се обучават тези деца с много тежки увреждания. Целта ни е да работят заедно, целта ни е децата по различни поводи да бъдат заедно, за да има толерантност, за да има разбиране към различието и наистина всички деца да се чувстват добре и да не се делят по увреждане, да не се делят по различие и т.н. 
Водещ: Чуха се твърдения и от учители, и от родители, че всъщност новите центрове за подкрепа и личностно развитие нямат образователна функция и не са вид специално училище. Вие как предвиждате да съчетавате социалните с образователните функции на тези центрове? 
Милена Дамянова: Напротив. Ето това изяснявахме вчера. След като тези центрове са регулирани в Закона за образованието, това означава, че те са образователни институции, те са институции в системата на училищното и предучилищното образование. Те не са регулирани в закон, който регулира социална подкрепа или социално подпомагане. Така че в никакъв случай не бива да смесваме двете понятия. Да, много е важно и това е предизвикателство не само пред Министерството на образованието, пред образователната система, но и пред системата на здравеопазването и социалната система. Много е важно да постигнем интегриране на усилията на здравните, социални и образователни услуги. Защото и в момента имаме деца, които са записани като ученици в помощните училища, но всъщност тяхното обучение и подкрепа се получава в дневните центрове, които са към системата на социалното подпомагане. Така че двете системи, дори трите със системата на здравеопазването, трябва да работят и да функционират заедно в подкрепа на тези деца и техните семейства, каквато е и целта на тези центрове. Но те са, подчертавам, образователни. Обучението, работата с тези деца ще се извършва в тези центрове и това много ясно е записано в самия текст на закона. 
Водещ: Много Ви благодаря, госпожо Дамянова, за уточненията, които направихте в нашия ефир. Надяваме се, че ще се вземат най-добрите решения за българските деца. 
Милена Дамянова: Само искам в още нещо да подчертая – това, което се пропуска, е, че за пръв път в закон за образованието се отделя сериозно място за индивидуалното развитие на всяко едно дете, на всеки едни един ученик, включително и на децата със специални образователни потребности и на децата с увреждания. Желанието ни е те да не бъдат повече анонимни, да не бъдат невидими, изолирани, като по този начин ние гарантираме и равенство на шансовете на тези деца. Регламентираме за пръв път качествено нов процес в образованието ни, това е приобщаващото образование, като целта ни е оттук нататък образователната среда да се адаптира и да се обърне към образователните потребности на децата. Това е формулата за успеха на финландската образователна система, която непрекъснато даваме за пример. Мисля, че посоката, в която вървим, е правилна, но, надявам се, наистина да сме успокоили и родители, и учители, особено и след вчерашната ни среща и вчерашното ни съвместно решение с директорите на помощните училища те да бъдат като държавни центрове, образователни центрове за деца с тежки увреждания. Мисля, че наистина ще отговорим и на европейските тенденции за подкрепа за тези деца. 
Водещ: Дано наистина бъде постигната една по-добра образователна среда у нас. Благодаря Ви отново и хубав ден.

< Назад

Tweet