ПП ГЕРБ

Неудобната истина за правителството на инат

Каква е България през юли 2013 г., въпрос, който национално отговорните политици следва да си зададат, ако искат страната ни да не разрушава имиджа си на евротлантическа държава, да имат демократична легитимация за своето съществуване, т.е да имат подкрепата на гражданите, да не губят постигнатото - България да е стабилна, да е най-големият нетен бенефициент сред държавите членки на ЕС 2020, с добър кредитен рейтинг, предполагащ сигурност на пазара и източник на добра информация за потенциалните инвеститори.

В отговор на въпроса бих посочила 5 ключови проблема на настоящото управление и не защото съм от ГЕРБ, а защото това е обективната истина, такава, каквато я виждат нашите европейски и международни партньори и срещу която се съпротивляват десетки хиляди български граждани в страната и чужбина, протестиращи вече 33 дни. Това е неудобната истина за ситуацията, която и държавният глава констатира, но вместо да се вслушат и да направят преоценка на своето поведение, управляващите и близки до тях, започнаха кампания срещу него и предприеха действия в посока на:

1. Намаляване на финансовата стабилност и отпускане на фискалната дисциплина

Предвид констатациите от мисията на МВФ, че “целите, зададени в бюджета на България за 2013 година, са постижими”, както и липсата на форсмажорни икономически обстоятелства, актуализацията на бюджета в средата на годината не е оправдана. Протестиращите също не искат повече разходи, те искат по-малко корупция. Единственото логично обяснение за предложената актуализация е не грижата за икономиката, а желанието на правителството да харчи повече.

2. Политическа и социална нестабилност

Целенасочените усилия на управляващите да нагнетяват напрежение в обществото води до нестабилност и отлив на инвестиционен интерес от страната. Политическата и социална нестабилност е продиктувана от: противопоставяне на обществени групи на "тези, които не могат да си платят сметките" срещу "заможните и образованите", посочвани като ядрото на сегашния протест; призивите от страна на Атака за граждански арести, както и опитите за дискредитиране на протестиращите като платени от определена партия или групировка. Това са стъпки не само в грешна, но и в много опасна посока.

3. Блокиране процеса на усвояване и планиране на европейските фондове и стъпки назад в реформите

За няколко седмици имаме налице спряна пенсионна реформа, която е трета подред за едно поколение, в асинхрон с общоевропейските стратегически документи и тенденции.

По отношение на еврофондовете са налице проблеми, както по отношение на настоящия програмен период, така и по отношение на бъдещата рамка 2014-2020. Правителството, вместо в дух на приемственост, да продължи линията на изпълнение на програмите, и да запази ускореният в пъти темп на разплащане, веднага се захвана с подмяна на вече изградени експертни екипи, което допълнително блокира работата на администрацията. Тревожен е фактът, че програмирането 2014-2020 се случва без публично обсъждане, а

финализирането на Договора за Партньорство се забавя. Така губим ценни месеци на преговори с ЕК и България може да се окаже в ситуацията от началото на 2007 г. - при вече приети регламенти да няма одобрени оперативни програми.

4. Натиск и сплашване на медиите

"Напомнянето" на журналистите, че техен дълг е да демонстрират "отговорно поведение" от страна на председателя на 42-то Народно събрание е недопустимо в една демократична европейска страна. Има една сентенция, че "медиите без парламентаризма могат да съществуват, но той без тях, не", защото отразяването на плурализма в мненията и прозрачността в процеса на вземане на решения, зависи в голяма част от активната и обективна работа на четвъртата власт. Честни правила на играта и тяхното спазване в политиката и икономиката, както и медии, които си вършат работата безпристрастно - това е истинският кошмар на едно управление, чиято цел е с ресурсите на държавата да обслужва предимно интересите на определени олигархични кръгове, които го подкрепят.

5. Деконструктивен начин на мислене и отмъстителност

Политологичната мисъл от древността до наши дни е показала, че най- сигурният начин за опорочаване на демокрацията и нейното деформиране е чувството за мъст към предишните управляващи и опитът да се сложи ръка над съдебната власт. "Скандалът Пеевски" не е еднократна политическа грешка, а начин на мислене на управляващите и опит за институционализиране на разрушителното желание за мъст.

Това е накратко картината в България юли 2013-та, която ни връща към теми, които смятахме за безвъзвратно отминали в развитието на страната - свобода на медиите, демократични ценности, европейско поведение на политиците. Днес България, вместо да подобрява своя имидж, тя се възприема не само като най-бедната държава в ЕС / все пак бедността не е порок/, а все повече, като страна с толерирана корупция, организирана престъпност и марионетни управляващи, страна с липса на перспектива и с граждани, които показват верния път, но малцина ги чуват за момента.