Милена Дамянова: ГЕРБ се отказва от задължителната градина за 4-годишните

Медия: в-к „Труд“

Интервю с депутата от 43-тото НС от ГЕРБ и бивш зам.-министър на образованието Милена Дамянова по повод намеренията на партията за реформи в просветата и дали ще има промени в новия проектозакон за средното образование

Труд: Ще внесе ли ГЕРБ нов проектозакон за средното образование или ще изчакате Министерският съвет и новият просветен министър да вкарат свое предложение, г-жо Дамянова?

Милена Дамянова: От две години повтарям, че губим ценно време за реализиране на реформа в
образованието. Ужасно сме закъснели, ние, политиците сме в дълг към
нашите деца. Не може да продължим да гледаме как стоим на опашката по
грамотност. Затова в ГЕРБ разработихме цялостен проект за реформи в
образованието, от които законопроектът е част. Водихме дълги дискусии в продължение на 3 години в предходния ни мандат, имаше поредица от обсъждания на проектозакона в продължение на 8 месеца в 41-то
Народно събрание, но за съжаление за малко не достигна времето той да бъде приет. Сега дебати и дискусии по направените предложения също ще има, но ние настояваме те да се случват в парламента, за да вървим напред.

Труд: В документа, който предстои да внесете, има ли промени? Готови ли сте на отстъпки по спорните въпроси, които предизвикаха оживени дискусии в 41-вия парламент: задължителната подготовка за 4-годишните, държавните образователни изисквания, повтарянето на първи клас, узаконяването на неформалните родителски кооперативи и т.н.?

Милена Дамянова: Основната дискусионна тема беше задължителната детска градина за 4-годишните. ГЕРБ ще отстъпи от това предложение. Дебатът тогава показа, че за тази мярка няма нужната обществена подкрепа. В проектозакона няма да го има спорния текст за задължителна градина от 4-годишна възраст. Независимо, че аз считам тази мярка за правилна, моментът не е за нея. За държавните образователни изисквания нямаше спорове. Те, заедно с учебната програма и учебниците, са в основата на промяната. Тук очаквам много ясни действия от министъра на образованието и неговия екип. Тяхна е задачата да рестартират дебата за промяна на учебните програми. Той бе замразен през последните 2 години от кабинета „Орешарски“. Програмите са тези, които определят съдържанието на учебниците. Те са тези, които трябва да бъдат и олекотени, и осъвременени. Без промяна на програмите, и учебниците няма да се променят. Да, това е много труден дебат, който трябва да се води публично, ще носи много критики и работа, но е неизбежен, ако искаме да имаме модерно образование. Процесите на промяна трябва да вървят паралелно.

Труд: Новият министър на образованието се обяви за два учебника по един предмет. Това ще се отрази ли по някакъв начин на вашите отношения с коалиционния партньор, чийто представител е проф. Тодор Танев? В ГЕРБ защитавате позицията да няма ограничения.

Милена Дамянова: Нямаме различия в дебата за броя на учебниците. В 41-то Народно събрание представителите на Синята коалиция подкрепиха многообразието в учебниците. Трябва да направя уточнението, че всъщност децата ще учат по един учебник и държавата ще заплаща един учебник. Не мога да се съглася, че ограничаването на избора на учителя е решение, подходящо за 21-ви век. Фактът, че от всички европейски държави само в Гърция се прилага този подход, е показателен за неговата оценка. Възможността на учителите за избор е от ключово значение за успешния образователен процес. Резултатите от PISA и TIMMS са най-добри в държавите, които нямат ограничения при избора на учебници. Нали уж искаме и ние да стигнем някога челните места на тези класации?! С такива решения бягаме от първите, а не тичаме към тях. Същинският дебат не е за броя, а за съдържанието на учебниците, и не трябва да позволим дискусията за броя да подмени тази за съдържанието.

Труд: В по-голяма част от европейските програми основното образование е до 9-и клас, в предложението на ГЕРБ то е до 7-и. Защо?

Милена Дамянова: Не бих казала, че е така. Преди дни говорихме за полската реформа. Там основното образование приключва в шести клас, началното е до трети. Много дълго сме коментирали тази тема, може би около 7-8 години, и общото заключение и на експерти, и на политици бе, че 7-и клас е подходящото време за нашата система за приключване на основното образование.

Труд: Един от основните изводи на Световната банка е, че училището дели децата по социално-икономически признак. Смятате ли, че така предложените реформи ще доведат до спирането на този процес?

Милена Дамянова: Категорично. Структурата на училището обаче не е в основата на делението на учениците. По-важното е какви са учебните програми и методите на преподаване, така че чрез тях да се реализират успешни ученици, независимо от социалния статус на семействата им. Учителите трябва да имат време да работят с учениците, важна е тяхната квалификация, ключ към успеха са и екипите от психолози, логопеди и други специалисти, които трябва да бъдат в детската градина и училището, както и целодневната организация. Много се надявам министерството да защити проекта за целодневна организация и за занимания по интереси на учениците. За първи път то разполага и със сериозен финансов ресурс от 1,4 млрд. лв. по
оперативната програма „Наука и образование“ и се надявам министърът да представи публичен план за реализацията й. Защото резултатите от тези средства ще ги видим след 4 години чрез международните тестове за грамотност. В подкрепа на учителите още от тази година считаме, че могат да се направят две много важни стъпки: в момента на пътуващите учители се покриват 85% от разходите за транспорт, предлагаме да се покриват 100%. Крайно време е и да се приеме национална програма за покриване на обезщетенията на учителите от детските градини. В момента сумите за тях се дават от общинските бюджети, което тежи на кметовете. А за целта могат да се отделят от държавния бюджет около 10-11 млн. лв.

Труд: В същия доклад на банката има и критика към политиците, че предложените от тях промени до момента не са донесли нужния ефект. Съгласна ли сте?

Милена Дамянова: Категорично е така. Трябва да се обединим около новия закон за образованието. До този момент правим промени на парче, училището работи по правила от 1991 г. и искаме децата ни да отговарят на изискванията на 2014 г. Не може да стане.

< Назад